ФИЛОСОФИЯ НА НАУКАТА, ИФС-БАН

Философия и социология на медицината се занимават с различните аспекти на фундаменталните и най-важни за човека явления и процеси, както и с отразяващите ги в езика понятия: „здраве“ и „болест”. Най-общо може да се каже, че философия на медицината е област от философията, чийто основен предмет и обект на изследване е медицината (в теоретично и приложно измерения).

Философия на медицината поставя следните проблеми и въпроси: обосноваване, същност и специфика на философията на медицината; история на проблемното поле на дисциплината философия на медицината; парадигми, теории и модели в медицината; концептуален анализ на понятията „болест” и „здраве” (както и на редица други важни понятия по отношение на медицината); методологически анализ на процесите на диагностициране, прогнозиране и вземане на решения за назначаване на терапии в медицината; роля, същност и значение на „медицината основана на доказателство”; роля, същност и значение на „пациент центрирана медицина”; същност, статус и функция на „рандомизирано контролирано изпитване”; поставяне и анализиране на проблема за ролята на технологиите в полето на съвременната медицина, от една страна, а от друга, ролята им за обществито; поставяне на проблема „медикализация” и анализиране на последиците за обществото. Изброените до тук проблеми и въпроси не изчерпват наличното в проблемното поле на съвременната философия на медицината, а само дават примери с цел изясняване спецификата и автентичността на дисциплината. Философия на медицината е легитимно и световно призната философска дисциплина, доказателство, за което може лесно да се намери в редица източници. както да се отчете и факта на добавянето й към проблемните полета на световните конгреси по философия.

Това кратко представяне на философия на медицината показва, че:
(1) в България, с малки изключения, философията на медицината и съвременните концепции и дебати в нейните предметни сфери, остават извън изследователския поглед на философите; в частност – тези, свързани с т.нар. основаваща се на доказателство медицина, контролирано рандомизирано изследване и принцип на Бейс

(2) това съвременно изследователско поле, свързано с прилагането на епистемологични, методологични и аналитични (концептуални) подходи към сферата на философия на медицината демонстрира ясната граница между биоетиката или класическата медицинска етика и философия на медицината.
Смесването на двете дисциплини се приема за неоснователно от съвременна философска позиция от редица изследователи.

(3) проблемите анализирани в полето на философия на медицината водят и до формирането на проблемни мрежи от учени, разработващи различни аспекти на дисциплината. В българското изследователско пространство до момента съществуват само единични изследователски анализи по някои от проблемите, без да може да се говори за мрежа от учени работещи по проблемите на философия на медицината.

Според някои съвременни изследователи (2015, Thomas Schramme), философията на медицината се отличава, като се фокусира върху концептуални, методологични, аксиологични, епистемологични, метафизични и други философски въпроси по отношение на медицината от теоретична гледна точка, т.е., за да се анализират, разберат или обяснят аспекти на теорията и практиката на медицината. Докато проблемното поле на биоетиката, за разлика от това на философия на медицината, обсъжда нормативните проблеми в медицината от практическа гледна точка, т.е. за да даде насоки за това как хората трябва да действат.

На свой ред, макар и концептуално свързана с биоетическата проблематика, невроетиката е относително нова дисциплина, отличаваща се със специфично проблемно поле. Формалното легитимиране на невроетиката като дисциплина се свързва с проведената през 2002 г. конфенеция Neuroethics: Mapping the Field, организирана от Dana Foundation. Най-общо, невроетиката предпоставя формирането на две основни научни полета, а именно – на полето на етическите проблеми, свързани с невронауката, както и на невронаучните основания на етиката, отнасящи се до невралните предпоставки за формулирането на етически съждения. В рамките на настоящия проект ще бъдат изследани предимно проблеми от първото от гореспоменатите научни полета на невроетиката, като методологията се определя от инструментариума на т.нар. концептуална невроетика.

Проблемната група по “Философия и социология на Медицината” към Секция "Философия на науката", се занимава именно с тези нови за България предметни полета, като центърът на научните търсения и изследвания са отношенията медицина - хуманитарни дисциплини - технологии - общество. Ролята на технологиите и отнасянето им към граничните области на медицината и хуманитарните науки е част от изследователските интереси в проблемната група. Тук акцент е необходимостта от философско анализиране на проблемите свързани с нарастващата роля и позициониране на технологията и различните видове технологични решения в конкретни области на медицината и съответната нужда от адекватни и актуални предложения за тяхната регулация в контекста на философия на науката, медицината и технологията.

Специално внимание е насочено и към такива интердисциплиинарни полета като невросоциологията. Такова внимание се отделя и на философия на инвалидността – едно напълно ново не само за България изследователско поле. За разлика от философия на медицината, чието начало се губи в дълбините на историята от времето на Хипократ, социология на медицината е относително млада наука – възниква през втората половина на XIX век. За първи път понятието „медицинска социология“ е употребено през 1894 г. от Чарлс Макинтайър. Що се касае до социология на медицината нашият интерес е насочен не само и не толкова към „класическата” социология на медицината, а към социология на медицината през призмата на пациент-ориентираната медицина, което съществено измества изследователския фокус.

В „класическата“ социология на медицината предметните изследователски области са свързани със здравето, болестта и медицината, както и със социо- културните детерминанти на здравето и на поведението в здраве и болест. Сред проблемните области важно място заемат и начинa и качеството на живот – като цяло и свързани със здравето, моделите на стационарни грижи и самолечението. Разглеждат и се обсъждат въпроси, свързани със здравето в ценностната система на човека и обществото, както и социалните неравенства в здравето. Анализират се медико-социалните аспекти на уврежданията, техните източници и тежест, стереотипите спрямо хората с инвалидност и др. Много важен аспект в „класическата“ социология на медицината са въпросите, свързани със смъртта и умирането.

Социологията на медицината през призмата на пациент-ориентираната медицина се занимава с проблеми, теории и концепции, свързани преди всичко с човека-пациент, например: (1) болестта, като начално изследователско поле за социология на медицината; (2) преживяване на болестта, особено на хроничната болест; (3) живот с хронична физическа болка и преживяване на болката; (4) трудности и дефиниране на понятието „хронично заболяване“, (5) изследвания в такива субдисциплинарни полета на социология на медицината, като: социология на диагнозата и особено социология на непоставената диагноза; (6) личностна идентичност на болния и на човека с инвалидност в контекста на живота с хронично заболяване (напр. концепцията на М. Бъри за болестта като „биографично разрушаване“) (7) наративен потенциал на болестта (напр. концепцията на Рита Шарон за наративната медицина); (8) ремисията и нейните многоаспектни измерения (напр. концепцията за общество на ремисията) и др.

Членове на проблемната група по философия и социология на медицината са: проф. дсн Божидар Ивков, доц. д-р Силвия Серафимова и доц. д-р Юлия Васева-Дикова, гл. ас. Ива Георгиева. Всеки от участниците има множество публикации в страната и чужбина в съответните области. Интерес към работата на проблемната група проявяват учени от Софийския Университет, от Медицинските Университети в София, Варна, Пловдив и Стара Загора, както и колеги от Европа, Канада, Япония, Англия и др. Интерес имат и някои неправителствени пациентски организации, както и студенти по медицина и хуманитарни науки в България.

В резултат от работата на проблемната група по философия и социология на медицината се изгради мрежа от млади и утвърдени учени с интереси в тези значими и важни изследователски полета. Реализираните до момента семинари по проект към ИФС е от интерес за редица изследователи, които поставят за обсъждане важни теми и провеждат дискусии в рамките на широк кръг специалисти в областта на хуманитарните и медицинските дисциплини.Всички дейности на проблемната група – семинари, конференции и др. - са открити за участие от всеки, който се интересува и желае да научи повече по един или друг изследователски проблем.

Ръководител на проблемна група по “Философия и социология на медицината” към секция “Философия на науката”, ИФС-БАН:
доц. Ю. Васева-Дикова